Ударите срещу два търговски кораба в Черно море отвориха поредния фронт в разделеното ни общество. Докато се издирват изчезналите моряци, във Facebook вече се води ожесточена битка чии са дроновете, какво е имало в трюмовете и може ли кораб да потъне за минути. Подозренията за руска или украинска атака бързо прераснаха в обвинения, а неизвестният товар се оказа достатъчен за появата на категорични заключения за оръжие, пише Глас нюз бг. Повод за бурна дискусия стана публикация на писателя Добри Божилов. Според него бързото потъване на единия кораб може да се обясни с взрив на експлозиви, превозвани на борда. Той твърди, че е обсъдил въпроса с експерти, но не посочва имената им, квалификацията им или данните, върху които стъпват изводите им. „Кораб не потъва за минути, освен ако не се е взривил целия“, пише Божилов. В поста си той отхвърля възможността удар с дрон или попадане на мина да причини толкова бърза загуба на плавателния съд. Изброява хиперзвукова ракета, тактическо ядрено оръжие и „вакуумна бомба“ като възможни средства за мащабно разрушение, след което насочва към друга версия: корабът е превозвал оръжия или експлозиви, детонирали след атаката. Това е предположение на автора. В публикацията не са представени доказателства за подобен товар, за вътрешна експлозия или за разцепване на корпуса. Първи кадри от евакуацията на кораба ABLE минути след ударите с дронове 07 октомври | 14:35 2 коментара 8143 Водонепроницаемите отсеци се превърнаха в аргумент за оръжие Част от коментиращите подкрепят Божилов. Красимир Минчев се позовава на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, известна като SOLAS, и на водонепроницаемите отсеци. Според него външен удар би трябвало да причини ограничено наводняване, а моменталната загуба на кораба сочи към вътрешен взрив. Други участници развиват същото подозрение: щом голям плавателен съд е изчезнал толкова бързо, значи е имало вторични експлозии на боеприпаси. Някои вече представят предполагаемия оръжеен товар като очевиден факт. Позоваването на SOLAS обаче не доказва тази версия. Международната морска организация обяснява, че изискванията за разделяне на отсеци и устойчивост при повреда се отнасят до определени сценарии на наводняване и зависят от характеристиките и предназначението на кораба. Те не означават гарантирано оцеляване при всякакъв удар. Предвидени са и мерки срещу прогресивно наводняване през отвори между отделните пространства. Следователно наличието на прегради само по себе си не установява причината за потъването. „Казва ти го моряк!“: Острият отговор срещу версията на писателя Срещу категоричността на Божилов се обявяват други коментиращи. Ники Енчев, който се представя като моряк, подчертава, че липсва основна информация: къде е попадението, какъв е зарядът и какви поражения е причинил. „Я кажи кои са тия неадекватни експерти, че да поставим под въпрос образованието и експертизите им“, пита той. Други участници посочват торпедо и подводна експлозия като възможни причини за тежко разрушаване на корпуса. В дискусията се появяват обяснения за ударната вълна и въздействието на взрива под кораба. Това също са общи разсъждения, които не установяват с какво са атакувани конкретните плавателни съдове. Светльо Радославов противопоставя на тезата „не може да потъне за минути“ списък с морски катастрофи. Сред посочените примери са Rocknes, Ehime Maru и Tricolor. Изброяването им цели да оспори категоричното твърдение на писателя, но различните обстоятелства при тези инциденти не дават готов отговор за случилото се в Черно море. Зърно, боеприпаси или торове? Спорът за начина на потъване бързо се прехвърля върху товара. Едни приемат версията за оръжие. Други питат какво подкрепя това подозрение и защо неизвестното съдържание на трюмовете автоматично се превръща в боеприпаси. Ерик Диамандиев предлага различна хипотеза: възможно е корабът да е превозвал торове, включително амониев нитрат. Той припомня взрива в Бейрут през 2020 г. като аргумент, че опасен товар може да има и цивилно предназначение. В коментара му обаче също няма данни, че именно такова вещество е било на атакувания кораб. Разминават се и твърденията за маршрута. Един участник пише за пътуване от Турция към Румъния, друг пита защо би бил атакуван кораб с курс към Босфора. Тези противоречия показват колко лесно спорът може да се води върху различни, непроверени изходни данни. Тук има съществено уточнение. В изявлението на премиера Румен Радев, цитирано от GlasNews, се посочва, че вторият, останал на повърхността кораб е превозвал пшеница, а товарът на потъналия не е бил изяснен към момента на изявлението. Посочен е курс на юг и за двата съда. Съобщава се и за открита обърната лодка и спасителни жилетки от потъналия кораб. Това не подкрепя категоричното внушение в поста, че не е имало никаква лодка. Чии са дроновете? Отговорът отново минава през политическите пристрастия Зад техническия спор стои познатото разделение около войната. Подозрението за оръжеен товар се използва от част от участниците, за да намекнат за скрити военни доставки. Други виждат в тази версия опит да се оправдае нападението срещу търговски кораби или предварително да се насочи вината към Украйна. Обратната реакция също е остра. В отговорите се появяват обвинения в манипулация, политическо слугуване и некомпетентност. Разговорът за пораженията по корпуса преминава в спор кой на кого вярва и чия страна защитава. Така въпросът „Какво се е случило?“ постепенно отстъпва пред „Кого обвиняваме?“. Версиите за руски или украински дронове, за торпедо, оръжие или торове започват да се преплитат, въпреки че всяка от тях изисква отделни доказателства. Публикацията и коментарите под нея не установяват извършителя, използваното оръжие или товара на потъналия кораб. Самото твърдение за бързо потъване също не е достатъчно, за да се заключи, че на борда е имало боеприпаси. В поста си Божилов поставя въпроси за съдбата на 13 души. Под него обаче вниманието все по-често се насочва към това кой ще надделее в политическия спор. За близките на изчезналите моряци най-важният отговор остава друг: какво е станало с хората на борда. След като двата кораба бяха поразени на 6 октомври в българската изключителна икономическа зона в Черно море, на около 70 морски мили източно от Бяла, президентът Илияна Йотова свиква заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) днес от 13:00 ч. Темата е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.