Неотдавнашно проучване на компанията Comparitech показва кои страни строят най-активно нови центрове за данни – изненадващо или не, Русия се оказа сред лидерите. В същото време анализаторите посочват, че екологичните последствия от бума на изкуствения интелект стават все по-осезаеми, а малките страни вече започнаха да се сблъскват с проблема с недостига на водни ресурси за изчислителната инфраструктура. От 2023 година насам в САЩ са построени 127 центъра за данни, в Русия са се появили 77 (ръст от 44%), а във Великобритания – 58 (+12%). По този начин общият брой на центровете за данни в САЩ достигна 5427, в Русия – 251 обекта, което е по-малко от 5% от американския показател. Проучването отбелязва също, че в Нидерландия се наблюдава най-голяма концентрация на центрове за обработка на данни както на квадратен километър – 8,9 на 1 000 км², така и на милион души население – 16 на милион души. Най-тревожният извод от проучването е, че 1/4 от страните, които отбелязват най-висок ръст на броя на центровете за обработка на данни, страдат от „изключително висок“ дефицит на водни ресурси. Проблемът с недостига на вода най-често засяга региони, където от самото начало се усеща недостиг на водни ресурси, но засяга и страни, които на пръв поглед изглеждат благополучни. В проучването, проведено от Comparitech се използва понятието „воден стрес“, формулирано от Института за световни ресурси. Смята се, че дадена страна изпитва воден стрес, ако консумира повече от 80% от общия обем на достъпните ѝ водни ресурси. Ниското ниво съответства на оценка 1,0, а 4–5 се отнасят към екстремно високи показатели. Проучването показа, че най-голямото натоварване върху водните ресурси се наблюдава в Чили (4,5) и Белгия (4,4) – за сравнение, в САЩ този показател е 2,6, а във Великобритания – 1,3. Като страна с умерен влажен климат, Белгия вероятно сама е предизвикала проблема: от 2023 година в тази малка страна са открити 12 нови обекта, а на ден един център за данни може да консумира до 22,73 милиона литра вода. Клъстерите от центрове за данни не винаги се оказват удачно решение, казват авторите на проучването: „Подобна концентрация осигурява явни предимства от гледна точка на ефективността на енергоснабдяването и мрежовото взаимодействие, но тя също така е свързана с риск: натоварване на местните ресурси, единични точки на отказ и с нарастването на значението на тези обекти за националните икономики и инфраструктурата на изкуствения интелект – превръщането им в привлекателни цели за атаки.“ И тъй като центровете за данни продължават да се обединяват в клъстери, тези заплахи само ще се увеличават.