Топъл и слънчев есенен ден. Пространството около минералните чешми в близост до Централната софийска баня гъмжи от хора. Няколко души в бели тениски се суетят около легени с топла вода. На обособена масичка са подредени листовки, а усмихнати доброволци с японски йероглифи върху дрехите приканват любопитните минувачи: „Искате ли да опитате?“ Една жена се приближава плахо и пита: „Знаете ли какво се случва?“ Случва се нещо необичайно за центъра на София, но напълно естествено за редица места в Япония. Става дума за демонстрация на японската традиция ашию - практика, при която човек потапя само краката си в плитък басейн с топла вода. Като част от Дните на японската култура у нас от Посолството на Япония са решили тази година да представят именно тази традиция. И изборът на мястото едва ли би могъл да бъде по-подходящ - край минералната вода в сърцето на столицата. Защото колкото и далечни да изглеждат Япония и България, отношението към топлата минерална вода разкрива любопитни прилики между двете култури. Какво е ашию? Думата „ашию“ обозначава баня за крака - място, където човек може да седне и да потопи ходилата си в топла вода, без да е необходимо да влиза в цял басейн или баня. Идеята изглежда съвсем проста. Сядаш. Събуваш обувките. Потапяш краката си в топлата вода. И за няколко минути ежедневието като че ли забавя ход. Ашию предлага място за почивка след дълго ходене, възможност човек да се освободи от натрупаната умора, да погледа света около себе си или да размени няколко думи със седящия наблизо. Разговорът може да бъде за времето, за пътуването, за живота или за онези малки неща, които понякога забравяме да забелязваме. Именно социалната страна на преживяването е част от неговия чар. В японските курорти с горещи извори ашию може да бъде открито край улици, паркове, туристически обекти и други обществени пространства. Много от тези бани са безплатни и позволяват на всеки да се възползва от топлата вода дори само за няколко минути. Не е задължително всяко ашию да бъде свързано с минерален извор, но именно в японските онсен райони практиката намира най-естествената си среда. Там горещата вода не е просто природен ресурс. Тя е част от начина, по който хората почиват, общуват и прекъсват за кратко ритъма на ежедневието. Потапяне или измиване на краката Потапянето на краката във вода на пръв поглед изглежда толкова обикновено действие, че лесно може да бъде подминато. Но в различни култури и религии краката и тяхното измиване носят далеч по-дълбока символика. Тук обаче трябва да се направи важно разграничение. Ашию не е религиозен ритуал и не бива автоматично да се поставя в една категория с обредното измиване на краката. Общото между тези практики е действието, но смисълът зад него може да бъде напълно различен. Измиването на краката в християнството За християните един от най-разпознаваемите образи е този от Тайната вечеря, когато Христос измива краката на учениците си. Жестът се свързва със смирение, служение и грижа към другия. Уду в исляма В исляма също съществува практика, включваща измиването на краката. Преди молитва мюсюлманите извършват ритуално очистване, известно като уду. То включва измиване на определени части от тялото, сред които и ходилата до глезените. Уду е свързано с подготовката за молитва и ритуалната чистота, докато японската баня за крака е преди всичко начин за почивка и наслаждаване на топлата вода. Почит и гостоприемство Измиването на краката присъства под различни форми и в други религиозни и културни традиции. В някои исторически и местни практики при сикхизма то може да бъде жест на уважение или служене, макар че не представлява универсален задължителен ритуал за всички сикхи. В индуизма измиването на краката на почитан духовен учител, гост или божество може да бъде знак на почит и благоговение. Практиката е свързана с гостоприемството, уважението и религиозната преданост. В определени будистки общности грижата за учители, монаси или гости също може да включва измиване на краката като жест на уважение и служене. В някои азиатски култури подобен жест е част и от традиционното гостоприемство. Но и тук разграничението остава важно - едно е ритуалното измиване на краката от друг човек, друго е религиозното очистване, а трето е потапянето им в топла вода за почивка. Когато оставим религията настрана Ако оставим настрана религиозната символика и се концентрираме единствено върху топлата вода, кратката пауза, възстановяването и общуването, японското ашию вече започва да изглежда далеч по-познато. Подобни практики могат да бъдат открити в различни части на света. Причината вероятно е проста - хората отдавна са открили, че топлата вода може да бъде не само необходимост, но и повод да спрат, да си починат и да бъдат заедно. Южна Корея - накисване на краката в топла вода Един от най-близките примери може да бъде открит в Южна Корея, където също съществува култура на топлите бани за крака. Практиката за накисване на ходилата в топла вода, понякога с добавени билки, може да се срещне в спа центрове и пространства, посветени на грижата за тялото. Подобно на ашию, тя предлага възможност за почивка, без човек да трябва да влиза в цял басейн или да планира продължително посещение в баня. В съвременната си форма преживяването понякога се съчетава с чай, масаж и разговор. Тайван - обществени топли бани за крака В райони на Тайван, известни с горещите си извори, също могат да се срещнат обществени съоръжения за потапяне на краката. Те дават възможност на хората да се насладят на топлата изворна вода, без да посещават пълноценна баня. А България? България има собствена традиция, която съвсем естествено може да бъде поставена в този контекст - обществените минерални бани и дългогодишната култура на балнеолечението. Минералната вода за българите никога не е била само вода. Около нея са възниквали селища, бани и места за отдих. Хората са пътували до минерални извори за лечение, почивка и срещи с други хора. Исторически обществената баня не е била единствено пространство за хигиена. Тя е била и социално място - пространство за разговори, срещи и прекарване на свободното време. И точно тук между българската и японската традиция се появява интересна разлика. Ашию позволява на човек да се докосне до горещия извор дори за десетина минути, без да планира посещение на цяла баня, да се преоблича или да отделя часове. Българският му родственик би могъл да бъде малко обществено съоръжение с топла минерална вода, поставено в градска среда или край туристически обект. Няколко пейки. Плитък басейн. Минерална вода. И място, на което човек просто да седне за малко. В страна с толкова много минерални извори подобна идея изобщо не изглежда чужда. Напротив - може би изглежда изненадващо позната. Унгария - термалната баня като част от обществения живот Унгария е друг европейски пример за държава, в която топлата минерална вода е вплетена в градската култура. В Будапеща и други части на страната термалните бани са не само туристическа атракция, но и част от обществения живот. Хората посещават минералните басейни заради водата, но също така за почивка, разговори и срещи. Турция - хамамът като социално пространство Традиционният турски хамам предлага съвсем различно преживяване, но и тук има една важна допирна точка. Хамамът съчетава затопляне на тялото, измиване, ексфолиране и почивка. Исторически той има и силна социална функция. Посещението в хамама не е било само хигиенна процедура, а част от обществения и културния живот. Финландия - сауната и паузата от ежедневието Финландската сауна на пръв поглед е далеч от японската баня за крака. Но философията зад двете практики има общи черти. Сауната е време за отпускане, тишина и общуване. В зависимост от мястото и сезона тя може да се съчетава с почивка край езеро или с потапяне в студена вода. Древен Рим - водата като център на социалния живот Много преди съвременните СПА центрове римляните превръщат общественото къпане в част от градския живот. Римските терми са били много повече от места за измиване. Те са функционирали като пространства за срещи, разговори, почивка и социален живот. Мароко - хамамът, грижата за тялото и общността В мароканската култура хамамът също е свързан едновременно с телесната грижа и социалните контакти. Посещението обикновено включва парна баня, измиване и грижа за кожата, а в определени случаи е свързано и с подготовката за важни житейски събития. Подобно на турския хамам, тук преживяването е много по-комплексно от японското ашию. Десет минути край топлата вода Може би именно простотата е най-интересното в ашию. Не се изисква специална подготовка. Не е необходимо човек да носи бански костюм или да отделя половин ден за посещение на СПА комплекс. Трябва само да събуе обувките си, да навие леко крачолите и да седне. В японските райони с горещи извори подобни бани често служат именно за кратка почивка на уморените пътници и посетители. Официалните туристически източници описват ашию като места, където човек може да успокои уморените си крака, да поседи край топлата вода и да разговаря с хората около себе си. И може би точно затова демонстрацията край минералните чешми в центъра на София изглежда толкова естествено. На едно място се срещат две държави, които се намират на хиляди километри една от друга, но познават много добре удоволствието от топлата минерална вода. В Япония тя може да се превърне в малко ашию край улицата. В България около нея векове наред са се изграждали бани, курорти и цели градове. Формата е различна. Но идеята не е чак толкова далечна - да спреш за малко, да усетиш топлата вода, да седнеш до непознат, да размениш няколко думи. И след десет минути да продължиш по пътя си малко по-отпочинал, отколкото си бил преди това. Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ