Случайно се озовахме в Жабляно, на гости на приятелско семейство. Заедно щяхме да ходим до язовир Лобош и да останем една вечер при тях. Но не за това ви пиша. Със съпругата ми спряхме на центъра да питаме за посоката един мъж, който връзваше арматура и правеше кофраж пред кметството. Заприказвахме се. Оказа се кметът на селото. Млад човек, на средна възраст, изключително интелигентен, обиколил света и се върнал в родния край да помага на близките си и в последствие поел отговорност за цялото село. Имал успешна кариера в Обединеното кралство и в Африка. Не чака на държавна заплата. Прибрал се да бачка. Възстановил с двете си ръце дядовата къща. Пихме по едно кафе на строежа, поговорихе още. Разказа ни, че прави постамент за пилони за знамена. Проектирал сам герба на Жабляно по всички хералдически правила и скоро тук ще се издигнат знамената на селото с новия герб, на България и на Европейския съюз. През неговите очи България не беше просто държавата, в която е роден, а нещо свещено, което трябва да пазим от другите и от себе си. “Всяко усилие за родното място си струва, всяка жертва си струва. Надеждата, че един ден децата ще се върнат е реална” - с тези думи ни изпрати, след като ни упъти и продължи да кове кофража. Този човек се казва Христо Велчев. Благодарихме му, че ни разреши да снимаме. Пожелахме му успех, а ние с жена ми си пожелахме във всяко българско село да има по един такъв и продължихме нататък. На връщане отново минахме оттам и за наше учудване той вече не беше сам, бяха дошли още хора и завършваха обекта предсрочно. Затова ви пиша. Дано този пример зарази още хора и им покаже на практика смисъла на днешния ден - “Съединението прави силата”!
Честит празник!

С уважение: Наско и Венета

*Публикувано без редакторска намеса.*