Ивайло Иванов е селекционер на мъжкия ни национален отбор по ръгби. След близо 30 години отдадени на спорта като състезател в родния град Габрово, а след това и във Франция, днес той продължава да живее с любимата игра, но вече има нова роля. Казва, че това, което му харесва в ръгбито е духът на този спорт. Определя го като джентълменски и добавя, че харесва физическата страна на играта, битката, адреналина, но най-вече характера, който ръгбито изгражда. Вярва че на терена всички са равни и всеки трябва да даде максимума от себе си за отбора.

Заминава за Франция, защото вярва, че ще има по-голям шанс за развитие. Иванов отбелязва, че това решение се оказва един от най-важните моменти в кариерата му и поставя началото на дългия му път във френското ръгби. За Ивайло Иванов ръгбито е много повече от спорт, защото създава приятелства за цял живот, учи те да уважаваш противника и да се бориш до последната секунда. И съвсем логично пътят му в ръгбито не свършва с края на състезателната му кариера във френския Руан.

Попада в националния ни отбор, когато е на 18 години. Носи и капитанската лента, а днес е старши треньор на отбора, който е представлявал 20 години. БНТ говори с Ивайло Иванов след мача с Турция. Националният ни отбор започна участието си в група "С“ на Конференция ръгби Европа с драматично равенство 31:31 като гост на Турция.

Защо приехте поста селекционер на националния отбор на България?

Преди две години направих една от най-важните крачки в моята ръгби кариера – станах треньор на мъжкия национален отбор на България. След отказването на досегашния треньор Ромен Балмис, федерацията ми предложи да поема отбора. За мен това беше огромно доверие и голяма отговорност. Хората във федерацията видяха в мен човек с потенциал, опит и необходимите качества да поеме отбор, който вече беше изграден в продължение на много години. Задачата ми беше не просто да запазя постигнатото ниво, а да продължа развитието на отбора и да работя върху недостатъците, които имахме. Преходът от играч към треньор не беше лесен. Като състезател си отговорен преди всичко за собственото си представяне и за това да дадеш максимума на терена. Като треньор вече носиш отговорност за целия отбор – за подготовката, тактиката, атмосферата, мотивацията и развитието на всеки един състезател. За мен това беше естествена следваща стъпка. След толкова години като играч и капитан исках да предам опита, който съм натрупал, на следващото поколение български ръгбисти.

Наследихте на поста французина Ромен Балмис, който бе начело на тима 7 години, какво научихте от него като състезател и какво сега вече като треньор?

След отказването на Роман Балмис от поста старши треньор на националния отбор аз поех отбора. За мен това беше естествено продължение на годините, които прекарахме заедно. Като състезател работих с него в продължение на години. В началото дори му помагах да се адаптира към българската обстановка и постепенно между нас се изгради много силно доверие. С времето станах един от играчите, на които той разчиташе най-много, а аз се стараех да оправдавам това доверие с представянето си на терена. От Ромен научих много неща, които и днес ми помагат в работата като треньор. Научих се да бъда по-отговорен, да запазвам спокойствие и да намирам решения в трудни ситуации. Като състезател неизбежно преминаваш през трудни моменти – както на терена, така и извън него. Сега, като треньор, разбирам още по-добре колко е важно да познаваш хората в отбора и да знаеш как да работиш с всеки един от тях. Опитвам се да използвам всичко, което съм научил през годините, но същевременно да изградя и свой собствен стил като треньор.

Къде се намира българският национален отбор на европейската сцена?

В момента националният отбор заема 71-во място в Световната класация.

Играем в Дивизия С на конференция ръгби Европа, имаме ли шансове да се изкачим в по-горната Дивизия с този състав?

Отборът е изключително млад и мотивиран. Във всеки мач показваме характер и виждаме, че прогресираме. Аз съм оптимист и вярвам, че с времето можем да изградим силен отбор, който да се развива и да играе на все по-високо ниво.

Завършихме наравно с Турция 31:31 какъв анализ бихте направили на мача, можехме ли да победим?

Имахме реален шанс да спечелим, но направихме много слабо първо полувреме. Допуснахме прекалено много елементарни грешки, липсваше ни концентрация и позволихме на турския отбор да натрупа сериозна преднина. През второто полувреме обаче всичко беше различно – показахме характера и лицето, което трябваше да покажем още от самото начало. Ако не бяхме допуснали тези грешки, вярвам, че резултатът щеше да бъде в наша полза.

С какви състезатели разполагате, кои са лидерите, виждате ли следващия Ивайло Иванов сред тях?

Разполагам с доста млади и качествени състезатели. Всеки един от тях има своите силни страни – бързина, сила, издръжливост. Така че защо не един ден сред тях да се появи и наследникът на Ивайло Иванов.

Колко състезатели от националния отбор играят в чужбина на високо ниво?

Имаме доста момчета, които играят в чужбина на добро ниво. Най-много се отличава Людовик Трайков, който играе във Франция, във Федерален 1, за местния си отбор Сарагут. Също така нашият номер 15, Микеле Ферари, се състезава във втора дивизия на италианското първенство. Това е доказателство, че разполагаме с качествени състезатели, които се развиват и на международно ниво.

Предстоят два мача през април - домакинство на Украйна и гостуване на Молдова, какви са шансовете ни, способни ли сме да запишем две победи?

През април ни предстоят два много сериозни мача. В първата седмица играем с Украйна в София, а две седмици по-късно гостуваме на Молдова. Миналата година загубихме и от двата отбора. По-тежко беше поражението срещу Украйна, който е отбор от по-висока класа и традиционно е бил пред нас, но въпреки това изиграхме достоен мач. Срещу Молдова пък изпуснахме победата с разлика от две точки. Тази година ще се опитаме да вземем реванш срещу Молдова, а срещу Украйна да покажем по-добро лице и да подобрим резултата от последния мач.

Какво предвижда програмата на тима преди тези мачове?

Ще се опитаме организационно да проведем подготвителен лагер преди тях, като планираме и контролна среща с отбор от близка до нас държава.

Приветствате ли това, че вече има и женско първенство у нас?

Това е хубава новина и показва, че ръгбито в България се развива – може би не толкова бързо, колкото ни се иска, но стъпка по стъпка. Най-важното е да продължим да работим с децата и да създаваме нови клубове. Именно това е основата, върху която можем да изградим по-силно бъдеще за българското ръгби. Вярвам, че когато има постоянство, добра организация и хора, които работят с желание, резултатите рано или късно ще дойдат.