Notable Freemasons in World History

Масонството представлява братство на свободни хора и духовно елитарна организация. То винаги е привличало мъже, на които Великият създател, Върховният разум е отредил да бъдат обсипани с богат божествен творчески огън – хора, които имат значителен принос и оставят трайна диря в човешката цивилизация в сферата на науката, изкуството, бизнеса, военното изкуство и държавното управление. От своя страна, масонството им е помогнало да доразвият таланта си, формиран под въздействието на неговите идеали и ценности, насочени към усъвършенстване на отделния човек и обществото като цяло.

В ерата на информационните технологии заинтересованите имат огромен достъп до множество списъци на видни масони в рамките на 300-годишното съществуване на официалното масонство. Тук е подбрана съвсем малка част, без претенции за изчерпателност и абсолютна достоверност. За някои от посочените по-долу личности са отбелязани конкретно членство в определена ложа и напредък в масонската йерархия.

Мнозина от изявените представители на европейската аристокрация, владетели, кралски особи и духовници принадлежат към масонското братство, но не са включени в този списък. Сред философите, писателите и хората на изкуството преобладават фигури от епохата на Просвещението – историческия период, в който се оформя познатият ни облик на модерното масонство.

Колкото до масонско присъствие и влияние сред бащите-основатели на САЩ – политически водачи, държавници, участници в Американската революция, създаването и подписването на Декларацията за независимостта и по-късно на Конституцията на САЩ – немалка част от генералите на континенталната армия също са били масони. Джордж Вашингтон далеч не е бил единственият президент масон. Масонски е характерът и смисълът на Конституцията на страната. Може би няма друга нация в света, в чието изграждане и раждане, както и при утвърждаването отличителните черти на нейната цивилизация, масонството да е изиграло такава роля. Практически всички хора с най-големи заслуги за основаването на държавата са били обединени от стремежа да създадат нова страна, в която тиранията на аристокрацията, правителството и религията, познати в Европа, да бъдат държани под здравословен контрол.

Списъкът ще бъде разширяван с времето. Надяваме се, че съвременни дейци и мъже, допринесли за развитието на човечеството – включително български масони, които се отличават като достойни строители на модерна България – също ще намерят място в него.

---

Видни масони в световната история

Густав Айфел (1832–1923) – френски инженер, проектирал Айфеловата кула и конструкцията на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Роалд Амундсен (1872–1928) – норвежки полярен изследовател, пръв преминал по Северозападния проход и пръв достигнал Южния полюс. Първият човек, посетил и двата полюса.

Луи Армстронг (1901–1971) – един от най-изявените изпълнители на джаз, виртуозен тромпетист и певец. Член на Montgomery Lodge No. 18 в Ню Йорк.

Ататюрк (Мустафа Кемал паша) (1881–1938) – обществен, политически и военен деец, почитан като национален герой на Турция, основател на съвременната турска светска държава. Член до смъртта си на италианската ложа „Macedonia resorta et veritas".

Феликс Менделсон Бартолди (1809–1847) – изявен немски композитор, диригент и пианист.

Джовани Батиста Белцони (1778–1823) – известен откривател на древноегипетски паметници на културата; открива храма Абу Симбел (1817) и гробницата на фараон Сети I в Тива.

Едвард Бенеш (1884–1948) – избран за президент на Чехословакия през 1935 г. Посветен в ложа „Jan Amos Komensky" No. 1 в Прага, по-късно преминава в ложа „Truth Shall Prevail", също в Прага.

Симон Боливар (1783–1830) – революционен генерал, „освободител" на южноамериканските страни. Посветен в масонския орден в Кадис, Испания, и в Шотландския ритуал в Париж. Рицар на Командорията на рицарите тамплиери във Франция. Основател и първи майстор на ложа „Protectora de las Vertudes" No. 1 (Венецуела) и ложа „Order and Liberty" No. 2 (Перу).

Жозеф Бонапарт (1768–1844) – по-голям брат на Наполеон I, крал на Испания и крал на Неапол (1803–1813). Посветен в Тюйлери през 1805 г.; назначен от Наполеон I за велик майстор на Великия Ориент на Франция същата година. След падането на империята емигрира в САЩ, където завършва дните си в Бордентаун, Ню Джърси.

Робърт Бърнс (1759–1796) – шотландски поет, сред основателите на романтизма, смятан за национален поет на Шотландия. Неговият рожден ден се чества по-широко от официалния национален празник – деня на Св. Андрей. Поемата му „Scots Wha Hae" дълго време служи като неофициален национален химн на Шотландия.

Рихард Вагнер (1813–1883) – велик немски композитор, либретист, диригент със силно влияние върху развитието на класическата музика.

Джордж Вашингтон (1732–1799) – най-често споменаваното име сред изявените обществени и политически дейци на американските колонии, по-късно САЩ. Първи президент на САЩ (1789–1797). Посветен в „Lodge of Fredericksburg", Вирджиния, на 4 ноември 1752 г. Издигнат в майстор масон на 4 август 1753 г. Съосновател и пръв почитаем майстор на Alexandria Lodge No. 22 във Вирджиния, оставайки такъв до избирането му за президент. От 1805 г. ложата носи името „Alexandria-Washington" No. 22.

Волтер (Франсоа-Мари Аруе) (1694–1778) – световноизвестен писател и философ. Посветен в ложа „Деветте сестри" в Париж на 7 април 1778 г., придружаван от Бенджамин Франклин (тогавашен посланик на САЩ във Франция). Умира скоро след това, на 30 май 1778 г.

Джузепе Гарибалди (1807–1882) – наречен „италианският Джордж Вашингтон", освободител и обединител на Италия. Осъден на смърт като революционер, търси убежище в Южна Америка. Става член на ложа „Приятели на Отечеството" (Les Amis de Patrie) в Монтевидео, Уругвай, около 1844 г. По-късно се афилиира към Tompkins Lodge No. 471, Ню Йорк. Велик майстор на Великата ложа в Палермо (1860), Велик командор на Върховния съвет на Шотландския ритуал в Италия (1863).

Джордж Гершуин (1898–1937) – американски композитор и пианист.

Д-р Жозеф Игнас Гилотен (1738–1814) – макар „гилотината" да носи неговото име, той няма роля в нейното създаване. Като депутат във Френското събрание и лекар, той прокарва идеята смъртните присъди да се изпълняват бързо и безболезнено с помощта на специализирани машини. Почитаем майстор на ложа „Братско съгласие" в Париж и член на ложа „Деветте сестри". През 1778 г. основава медицинско общество, трансформирано по-късно в Медицинска академия на Франция.

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832) – немски поет и писател, оказал изключително влияние върху немската литература. Автор на „Фауст", на масонския роман „Вилхелм Майстер" и на поемата „Пътят на масона". Посветен в ложа „Амалия" във Ваймар през 1782 г.

Даниел Дефо (1660–1731) – английски писател и журналист, известен с „Робинзон Крузо". Представител на Просвещението. Автор на памфлети, сатири и есета по политически, икономически и социални въпроси, както и на документална проза.

Сър Артър Конан Дойл (1859–1930) – английски лекар и писател, създател на Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Посветен в масонството в Phoenix Lodge No. 257, Портсмът, Англия, през 1887 г.

Ръдиард Киплинг (1865–1936) – световноизвестен английски писател, роден в Индия. Посветен в ложа „Надежда и Усърдие" No. 782 (Колониална юрисдикция), Лахор, Индия.

Самюел Клемънс / Марк Твен (1835–1910) – литературен „баща" на Том Сойер и Хък Фин; също печатар, пилот на речен кораб по Мисисипи, миньор и собственик на печатница. Посветен в Polar Star Lodge No. 79, Монтана, през 1861 г.

Нат „Кинг" Коул (1919–1965) – американски музикант и певец, първоначално известен като джаз пианист. Участва в 14 филма. Член на Thomas Waller Lodge No. 49 в Лос Анджелис.

Лайош Кошут (Луи Кошут) (1802–1894) – унгарски национален революционер и държавник, участник във въстание за унгарска независимост от Австрия. След поражението му емигрира в Турция, после Италия и САЩ. Посветен през 1852 г. в Cincinnati Lodge No. 133, Охайо. По-късно се завръща в Италия, сътрудничейки си с Мацини и Гарибалди.

Уолтър Крайслер (1875–1940) – американски основател на едноименната автомобилостроителна корпорация.

Алфонс дьо Ламартин (1790–1869) – френски поет, политик и член на Френската академия. През 1832 г. пътува из Ориента, преминавайки през България. Българите и тяхната съдба присъстват в творбите му „Пътуване до Ориента" (1835), „Възгледи, слова и статии по Източния въпрос" (1840) и „История на Турция" (1854/1855). Той описва българските селяни като „обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници", а пред Френския парламент през 1834 г. говори за българите като „многоброен, честен, трудолюбив народ", който не може повече да търпи турската власт и предвижда, че България, заедно със Сърбия, ще формира „основите на бъдещите държави в Европейска Турция".

Готхолд Ефраим Лесинг (1729–1771) – основател на немската просветителска театрална култура, създател на първата социална драма и първата национална комедия в Германия. Като водеща фигура на зрялото Просвещение, интелектуалното му въздействие достига всички области на немската култура.

Франц Лист (1811–1886) – австро-унгарски пианист, композитор, диригент и педагог от Романтичния период, смятан за един от най-великите пианисти в историята. Посветен в ложа „Union", Ориент Франкфурт, на 18 септември 1841 г. Почетен член на няколко ложи, изнася концерти в масонски зали.

Федерико Гарсия Лорка (1898–1936) – испански поет и драматург.

Джузепе Мацини (1805–1872) – италиански патриот, съосновал тайното революционно общество „Млада Италия" с Гарибалди. Велик майстор на Великия Ориент на Италия.

Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1791) – австрийски композитор на над 600 музикални творби. Убеден, че масонското движение е несправедливо оклеветявано и преследвано, той се стреми да популяризира масонските идеали чрез операта „Вълшебната флейта". Посветен в ложа „Zur Wohltätigkeit" (Към благодетелност).

Леополд Моцарт (1719–1787) – австрийски музикант и композитор, баща и учител на Волфганг Амадеус Моцарт.

Алфонс Муха (1860–1939) – забележителен чешки художник, плакатист, декоратор и приложен художник; един от най-ярките представители на Ар Нуво.

Едуин „Бъз" Олдрин младши (1930–) – първият масон и един от първите хора, стъпили на друго небесно тяло – на лунната повърхност на 20 юли 1969 г. след Нийл Армстронг. Посветен в Montclair Lodge No. 144, Ню Джърси, през 1956 г. Член на всички масонски организации на Шотландския ритуал, 33° (Южна юрисдикция).

Александър Поуп (1688–1744) – английски поет и писател. Макар да става популярен едва в края на XIX век, той е смятан за най-великия английски поет на XVIII век и най-великия английски сатирик.

Джакомо Пучини (1858–1924) – един от най-популярните и обичани италиански оперни композитори, продължител на делото на Джузепе Верди.

Александър Пушкин (1799–1837) – признат за най-значимия руски поет.

Кристофър Рен (1632–1723) – английски благородник — астроном, геометър, математик и физик, един от най-великите английски архитекти на своето време. Съосновател на Британското кралско общество, проектирал катедралата „Св. Павел", 52 други църкви и множество обществени сгради след Големия пожар в Лондон.

Джеймс Ротшилд (1792–1868) и Натан Ротшилд (1777–1836) – синове на Майер Ротшилд, основател на банковата, финансова и филантропична династия Ротшилд. Заедно с трима други братя създават и ръководят пет банки в най-големите европейски държави – Германия, Австрия, Англия, Италия и Франция.

Теодор Рузвелт (1858–1919) – 26-ти президент на САЩ (1901–1909). Поради многобройните си постижения и решителна роля в много събития, смятан за един от най-великите американски президенти.

Франклин Делано Рузвелт (1882–1945) – 32-ри президент на САЩ (1933–1945). Служил най-дълго и единствен, избиран повече от два пъти. Една от централните политически фигури на историята на XX век и сред най-популярните американски президенти.

Жан-Жак Русо (1712–1778) – швейцарски философ, писател и музиколог, работил през по-голямата част от живота си във Франция. Ранен представител на романтизма в изкуствата, неговата политическа философия силно повлиява Френската революция. Особено популярен сред якобинците, обявен е за национален герой и препогребан в парижкия Пантеон.

Жан Сибелиус (1865–1957) – велик композитор на Финландия. Заедно с приятели и съмишленици основава ложа „Suomi" No. 1 в Хелзинки под Великата ложа на Ню Йорк. Неговата „Масонска ритуална музика" е високо ценена от масонските братя по целия свят.

Сър Уолтър Скот (1771–1832) – световноизвестен британски (шотландски) писател и поет. Най-големият му принос към световната култура са историческите му романи, изградени върху дълбоко изследване и автентично представящи отминали епохи. Признат за един от най-великите британски романисти; получава благородническа титла през 1820 г.

Джон Ърнст Стайнбек (1902–1968) – американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература (1962) и награда „Пулицър" за „За мишките и хората" (1937), „Гроздовете на гнева" (1939) и „На изток от рая" (1952).

Джонатан Суифт (1667–1745) – ирландски писател и журналист. Връх на неговото творчество са „Пътешествията на Гъливер" (1726). Основната му сатирична техника е реалистичната пародия; творбите му показват идеологическата панорама на ранното английско Просвещение.

Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и обществен деец, който дълбоко преобразява бенгалската култура в края на XIX и началото на XX век. Получава Нобелова награда за литература през 1913 г., ставайки първият неевропеец, удостоен с нея. Политически съюзник на Махатма Ганди в движението за независимост на Индия; Тагор дава на Ганди епитета „Махатма" (Велика душа), а Ганди го нарича „Гурудев" (Божествен учител).

Марк Твен (1835–1910) – литературен псевдоним на Самюел Лангхорн Клемънс – американски писател, журналист и хуморист. Най-известен с „Приключенията на Том Сойер" и „Приключенията на Хъкълбери Фин", често наричан един от Великите американски романи. В началото на XX век смятан за „най-големия американски хуморист на своето време". Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература".

Хари Труман (1884–1972) – 33-ти президент на САЩ (1945–1953). Има изключителен принос към световната история в края на Втората световна война, следвоенното уреждане, създаването на ООН и икономическото възстановяване и политическо изграждане на Западна Европа и други страни.

Оскар Уайлд (1854–1900) – ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късната викторианска Англия и една от най-големите знаменитости на своето време. Посветен в Apollo University Lodge, Оксфорд.

Сър Александър Флеминг (1881–1955) – британски откривател на пеницилина (1928). Служил 14 години като редник в Шотландския стрелкови полк в Лондон, с което особено се гордеел. Почитаем майстор на ложа „St. Mary" No. 2682 през 1925 г.

Джералд Форд (1913–2006) – 40-ти вицепрезидент (1973–1974) и 38-ми президент на САЩ (1974–1977). Първият президент, неизбран с гласуване. Посветен на 30 септември 1949 г. в Malta Lodge No. 465, Гранд Рапидс, Мичиган. По-късно член на Columbia Lodge No. 3 във Вашингтон. Върховен генерален инспектор, 33°, Северна юрисдикция, САЩ.

Хенри Форд (1863–1947) – американски инженер и предприемач, основател на автомобилната корпорация Ford. Член на Zion Lodge No. 1 в Детройт.

Бенджамин Франклин (1706–1790) – американски политик, обществен деец, учен, издател, дипломат и изобретател. Един от Бащите-основатели на САЩ и създателите на Конституцията на САЩ. Известен с просветителската си дейност и научните си експерименти в областта на електричеството. Сред изобретенията му са затворената печка, медицинският катетър, гръмоотводът, плувните перки и бифокалните очила. Посветен в St. John's Lodge във Филаделфия през 1731 г.; Велик майстор на Великата ложа през 1734 г.

Йозеф Хайдн (1732–1809) – австрийски композитор от немски произход, изявен представител на Виенската класическа школа. Един от най-известните композитори на своето време.

Хайнрих Хайне (1797–1856) – един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия, той създава много сатирични и публицистични творби.

Георг Фридрих Хегел (1770–1831) – един от най-великите мислители на немската идеалистическа философия. Наред с други изтъкнати немски учени, сред най-влиятелните философи на Просвещението, с огромно въздействие върху философията от втората половина на XIX и XX век.

Йохан Готфрид фон Хердер (1744–1803) – немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързван с идеите на Просвещението, движението Sturm und Drang и Ваймарския класицизъм. Повлиява Гьоте и Шилер. Наричан „бащата на културния национализъм".

Уилям Хогарт (1697–1764) – английски художник, гравьор и карикатурист. Творчеството му е оригинално и без предшественици.

Сър Уинстън Чърчил (1874–1965) – английски държавник, без съмнение един от най-успешните и знаменити държавници на своето време. Посветен в Studholme Lodge No. 1591, Лондон; издигнат в майстор масон в Rosemary Lodge No. 2851 на 15 март 1902 г.

Списъкът е базиран на страницата „Видни масони в световната история" от уебсайта на ВЛССПЗБ (uglb.bg).