Как се рисуват пари за стотици милиони хора, без някой да попита защо неговата държава, неговата история или неговият герой липсват? И как се побира цяла Европа върху парче хартия, което трябва едновременно да бъде разпознаваемо, сигурно, достъпно за хората със зрителни затруднения и достатъчно универсално, за да изглежда естествено в портфейла на човек във всяка точка на еврозоната? Това е задачата зад най-голямата промяна във външния вид на евробанкнотите от въвеждането на общата валута през 2002 г. Европейската централна банка вече подготвя следващото поколение банкноти, а в конкурса за дизайна им се срещат две напълно различни представи за Европа – едната разказва за културата и великите личности на континента, а другата за реките, птиците и природата, която не познава държавни граници. Бетовен, Кюри и Калас или реки и птици Сред възможните образи в бъдещите евробанкноти са личности като Лудвиг ван Бетовен, Мария Кюри, Леонардо да Винчи, Мигел де Сервантес и Мария Калас. Това е посоката „Европейска култура“, която поставя акцент върху общото културно наследство на континента. Другата тема е „Реки и птици“. Там вместо известни лица се появяват природни мотиви – от извори и речни долини до морски пейзажи, както и различни птици, свързани с европейските екосистеми. ЕЦБ избира именно тези две теми след предходен процес на консултации с експерти и обществеността. През лятото на 2026 г. европейците получиха възможност да кажат кои от десетте предложения им допадат повече. Допитването продължи от 23 юли до 21 септември и привлече 9,96 млн. участници. Около две трети от отговорите са дадени от хора под 35 години. ЕЦБ обаче не публикува отделните резултати за проектите преди окончателния избор, за да не влияе върху процеса. Така за първи път бъдещият вид на парите не е само въпрос на експерти и централни банкери. Милиони европейци получават възможност да изразят предпочитание, макар окончателното решение да принадлежи на Управителния съвет на ЕЦБ. Българският глас в журито Сред хората, които разглеждат проектите не просто като красиви изображения, а като сложни системи за бъдещи банкноти, е българският дизайнер Чавдар Кенаров. Той е основател и творчески директор на Noble Graphics, илюстратор и графичен дизайнер. Кенаров е единственият представител на България в 21-членното независимо жури на конкурса. Всеки от членовете представлява една от държавите в еврозоната, включително България след присъединяването ѝ към еврозоната на 1 януари 2026 г. За Кенаров въпросът дали една банкнота е „красива“ е твърде прост. „Не говорим за една банкнота, а за серия от шест двустранни банкноти, които трябва да бъдат стилистично хомогенни, като едно семейство, и същевременно да са отчетливо различими“, обяснява той. Това означава, че дизайнерът не създава просто шест отделни картинки. Той изгражда визуална система, в която банкнотите от 5 до 200 евро трябва да изглеждат като части от едно цяло. 39 проекта и нито едно име Мащабът на конкурса започва да се вижда още в първата му фаза. През 2025 г. ЕЦБ получава 1241 кандидатури от дизайнери от всички държави членки на Европейския съюз. До втория етап са допуснати 25 дизайнери. Част от тях работят и по двете теми, а други се концентрират само върху едната. Те получават подробен бриф и трябва да разработят цяла серия от шест номинала – 5, 10, 20, 50, 100 и 200 евро. До крайния срок 24 април 2026 г. са представени 39 завършени предложения – 23 по темата „Реки и птици“ и 16 по „Европейска култура“. От тях независимото жури избира десет предложения – по пет за всяка тема. Има една необичайна подробност: когато журито започва да оценява проектите, неговите членове не знаят кои са авторите. Проектите са псевдонимизирани, така че имената, известността, националността или репутацията на дизайнерите да не влияят върху оценката. Журито вижда самите предложения – шестте номинала, водните знаци, защитните елементи, фолиата и концепцията зад серията. Така въпросът не е кой стои зад проекта, а дали самият проект работи. Красивата рисунка не е достатъчна Журито оценява предложенията по редица критерии – креативност, тематична последователност, достъпност, обществена привлекателност, ясно разграничаване на номиналите и връзката между лицевата и обратната страна. Има и още едно изискване, което обикновеният човек рядко вижда. Банкнотата трябва да бъде индустриален продукт. Тя трябва да може да бъде произвеждана в огромни количества, да издържа на продължително използване, да бъде разпознаваема от хората и едновременно с това да съдържа сложни защити срещу фалшифициране. Трябва да бъде удобна за хората със зрителни затруднения, да работи при машинна проверка и да позволява различните номинали да бъдат разпознавани почти мигновено. „Силната идея сама по себе си не е достатъчна, ако не може да бъде реализирана функционално и убедително“, казва Кенаров. Тъкмо тази комбинация превръща конкурса в нещо много по-различно от обикновено състезание по графичен дизайн. Първото евро умишлено няма истински паметници Историята на сегашните евробанкноти показва колко сложен е този въпрос. Когато през 90-те години Роберт Калина разработва дизайна на първата серия, пред Европа стои проблемът как върху една обща валута да не бъде издигната една национална история за сметка на друга. Ако върху банкнотата се появи Айфеловата кула, защо да няма Колизеума? Ако присъства Бранденбургската врата, защо да липсва Акрополът? Решението е да няма нито един истински паметник. Прозорците и вратите върху първата серия са измислени. Същото важи за мостовете. Те не представят конкретни национални забележителности, а символизират отвореността и връзките между европейските народи и Европа с останалия свят. Различните номинали представят различни архитектурни епохи – от класическата Античност до модерната архитектура на XX век. Така никоя държава не може да каже: „Това е нашият мост“. И точно липсата на реални национални символи се превръща в символ на самата обща валута. Европа получава лице При втората серия, известна като „Европа“, концепцията е променена, но не е изоставена. Новите банкноти започват да влизат в обращение през 2013 г., като архитектурните мотиви и символиката на първата серия са запазени. Появява се обаче и човешко лице – това на Европа от древногръцката митология. Образът е взет от древна ваза, съхранявана в Лувъра, и е използван във водния знак и холограмата. Така Европа получава лице, без то да принадлежи на конкретна историческа личност или на конкретна държава. При бъдещите банкноти изборът може да бъде много по-различен. От Бетовен до щъркела В концепциите по темата „Европейска култура“ историческите личности са представени по необичаен начин. В един от проектите вниманието е концентрирано върху очите и устата. Очите символизират възприемането и наблюдението, а устата – изразяването, диалога и обмена. Други предложения търсят връзки между културните пространства, европейската карта и начина, по който хората общуват и се ориентират. При „Реки и птици“ разказът е съвсем различен. Там европейската история е заменена от природна история – изворът постепенно се превръща в поток, потокът в река, а реката накрая достига морето. Сред мотивите са земеродно рибарче, пчелояди, бял щъркел и други птици, свързани с различни природни среди. Това също е опит да бъде намерен образ, който не принадлежи на една държава. Реките не познават границите, а птиците ги пресичат. Скритите детайли започват да разказват Една от особеностите на предложенията е, че част от най-интересните решения няма да се забелязват при първото плащане в магазина. В някои проекти са скрити визуални кодове, които се разкриват едва при по-внимателно разглеждане. Други превръщат звуците на птиците в графични линии или използват движението на реката, за да свържат шестте номинала в един общ разказ. Именно това е една от големите задачи пред бъдещите банкноти – да бъдат разбираеми за секунда, но да съдържат достатъчно детайли, за да продължават да бъдат интересни и след години. Те трябва да работят едновременно отдалеч и отблизо. Да могат да бъдат разпознати от човек на касата и проверени от машина. Да бъдат красиви, но красотата да не пречи на сигурността. Най-голямото „семейство“ от банкноти При първото въвеждане на еврото през 2002 г. за 12 държави са произведени милиарди банкноти. Това показва и защо промяната на дизайна не може да се случи като обикновена смяна на графичен облик. Новият дизайн първо трябва да бъде избран. След това започва дълъг процес на техническо разработване, тестване, подготовка на производството и изграждане на защитните характеристики. ЕЦБ изрично посочва, че дори след избора на окончателния дизайн ще минат няколко години, преди новите банкноти да стигнат до портфейлите на европейците. Това означава, че настоящите банкноти няма да изчезнат внезапно. България вече има своето място За България процесът има още едно измерение. От 1 януари 2026 г. страната е част от еврозоната, а Чавдар Кенаров участва в журито, което определя кои дизайнерски предложения ще стигнат до финалната фаза на избора. Има и друг детайл, който вече присъства върху евробанкнотите – кирилицата. Надписите „ЕВРО“ и „ЕЦБ“ са част от дизайна редом до съответните изписвания на останалите официални езици и писмености на Европейския съюз. Така една азбука, създадена преди повече от хилядолетие, вече е част от дизайна на една от най-използваните валути в света. Как ще изглеждат парите, които ще държим след години? Окончателният избор все още предстои. Управителният съвет на ЕЦБ се очаква да вземе решение към края на 2026 г., като ще се съобрази както с препоръките на журито, така и с резултатите от обществените допитвания. Това означава, че все още не знаем дали върху бъдещите банкноти ще гледат Бетовен, Мария Кюри и Мария Калас, или над тях ще прелитат птици покрай европейски реки и морски брегове. Но самият процес вече показва как се е променил въпросът за общата европейска валута. При първото евро задачата е била никоя държава да не се почувства представена повече от останалите. Затова банкнотите нямат истински мостове, реални сгради или конкретни национални герои. Днес въпросът е малко по-различен – как Европа да покаже своето разнообразие и общото си наследство, без да изгуби усещането за единство. И може би точно затова следващите евробанкноти няма да бъдат просто нова хартия с нови защити. Те ще бъдат опит Европа да нарисува собственото си лице – или да покаже, че понякога това, което я свързва, е именно природата, културата и пространството между отделните граници. Източник: Марица бг