Розова G-класа, попфолк певица, звезда от "Биг Брадър" и заявка за "Дондуков" 2. Звучи като начало на риалити формат, но всъщност е част от истинска президентска кампания в България. Ваня Великова и Панайот Кючуков, познат като Пацо от "Биг Брадър", не са двама души, които са обявили в социалните мрежи, че искат да управляват държавата. Те са официално регистрирана кандидатпрезидентска двойка.В документите на ЦИК певицата фигурира с пълното си име Иванка Великова Цветанова-Петкова. За регистрацията инициативният комитет е внесъл 2894 имена, а след проверката са установени необходимите поне 2500 действителни подписа. И това е достатъчно.Точно тук започва по-сериозният въпрос. Той не е дали Ваня Великова пее попфолк, или Пацо е станал известен от телевизионно риалити.В една демократична държава професията не може да е причина някой да бъде спрян от участие в избори. Президент може да поиска да стане лекар, генерал, професор, актьор, певец, бизнесмен или човек, който никога не е бил в политиката.Въпросът е друг: колко сериозна обществена подкрепа трябва да докажеш, преди името ти официално да застане в бюлетината за държавен глава, и трябва ли изобщо да разбираш от политика? В България отговорът засега е "не".Конституцията поставя няколко основни условия. Кандидатът трябва да е български гражданин по рождение, да е навършил 40 години, да отговаря на изискванията за избираемост за народен представител и да е живял последните пет години в страната. Няма образователен ценз. Няма изискване за политически или управленски опит. Няма изпит по конституция.Никой не проверява дали кандидатът знае какви са правомощията напрезидента и дали обещанията му изобщо може да бъдат изпълнени от държавния глава. До известна степен така и трябва да бъде. Ако някаква комисия започне да решава кой е "достатъчно компетентен" или "достатъчно сериозен", за да бъде кандидат, много лесно може да се стигне до политическа цензура или до отстраняване на неудобни кандидати.Въпреки това много държави са намерили друг филтър и изискват кандидатите да докажат, че зад тях реално стоят много хора. У нас независим кандидат за президент трябва да бъде подкрепен от едва 2500 избиратели. В Полша са необходими 100 000 подписа, в Чехия граждански кандидат трябва да събере 50 000, в Словакия - 15хил. В Португалия между 7500 и 15 000. В Сърбия кандидатът трябва да има поне 10 000 заверени изявления за подкрепа. За разлика от тях Франция е сложила съвсем друг тип цедка. Там кандидатът за Елисейския дворец трябва да получи 500 номинации от избрани представители, сред които кметове, депутати и сенатори, и те трябва да идват от поне 30 различни департамента и територии. Тоест преди изобщо да започне голямата кампания, човекът трябва да докаже, че не е само интернет сензация или местна знаменитост. В Мексико бариерата за независимите е още по-тежка. Необходима е подкрепа, равна на около 1% от националния избирателен списък, разпределена в голяма част от страната. На последните избори това означаваше стотици хиляди подписа. Бразилия отива още по-далеч. Там независими кандидатури за президент изобщо не се допускат. Кандидатът трябва да има партийна принадлежност. На този фон българските 2500 подписа изглеждат почти символични.Те не показват национална обществена подкрепа. Показват единствено, че кандидатът е успял да намери няколко хиляди души, които са склонни да удостоверят, че искат той да бъде допуснат до изборите. От тази гледна точка Ваня Великова не е нарушила никакво правило. Тя е използвала възможностите такива, каквито са. "Щом държавата ни дава шанс да се кандидатираме, защо да не изкажем позициите си?", каза самата тя. Юридически това е напълно вярно. ЦИК не може да откаже регистрация, защото някой член на комисията смята определен кандидат за неподготвен, несериозен или неподходящ. Комисията проверява документи и законови условия. А не политическа култура, интелект, познания по международни отношения и способност да представляваш държавата. Точно затова критиката не трябва да бъде насочвана само към конкретния кандидат.По-интересно е защо системата е направена така. При Великова шоуто е очевидно. Розов автомобил, силно присъствие в социалните мрежи, провокативен език и реплики като "Ще им вземем кокала на старите кучета". Панайот Кючуков пък направи сравнение с украинския президент Володимир Зеленски.Зеленски преди политиката е актьор и комик. Играе президент в телевизионен сериал, а после действително се кандидатира за президент на Украйна. Само че през 2019 г. той не влиза в президентския дворец като в телевизионно предаване. Печели втория тур с над 73% от гласовете. Тоест зад него застават милиони избиратели. В Гватемала през 2015 г. президентските избори печели друг бивш телевизионен комик, Джими Моралес. Той влиза в политиката почти без управленски опит, но успява да превърне недоволството от стария политически елит в огромна електорална подкрепа. Следователно проблемът не е, че някой е бил артист, комик или публична личност.Светът е виждал много по-странни кандидатури от нашите. Една от най-прочутите е тази на френския комик Колюш. Истинското му име е Мишел Колучи - актьор от работническо семейство, известен с грубия си хумор и безпощадните подигравки с политици и обществени нрави. Култова негова реплика е "Не искам да бъда президент на републиката. Искам хората, които правят политика, да се замислят колко е сбъркана политиката такава, каквато я правят днес." През 1980 г. той обявява, че ще участва в президентските избори във Франция през следващата година. Първоначално всички приемат това за огромна шега. После социологическите проучвания започват да му дават около 15%. В някои изследвания подкрепата достига дори 16 на сто.И внезапно политическите партии спират да се смеят. Колюш започва да привлича протестния вот на хора, които са отвратени от традиционната политика. В крайна сметка той се отказва преди изборите, но случаят остава един от най-ярките европейски примери за това какполитическата пародия може да стане напълно реална заплаха заустановените партии.Чехия също е имала кандидат, който на пръв поглед изглежда като човек, измислен специално за световните медии. Владимир Франц е почти изцяло татуиран, включително по лицето. Само че зад необичайния външен вид стои университетски преподавател, композитор и художник. През 2013 г. той се кандидатира на първите преки президентски избори в Чехия. Получава 351 916 гласа и 6,84%. Завършва пети от девет кандидати. Тоест странният външен вид не го прави автоматично несериозен. Още по-интересно става в Сърбия през 2017 г. Там на президентските избори участва Лука Максимович, който води кампания като измисления политически персонаж Любиша Прелетачевич Бели. Облечен в бяло, той осмива балканския политик, обещава абсурдни неща и превръща цялата си кампания в подигравка с политическата система. Само че на изборите получава над 300 000 гласа. Около 9,4%.Шегата се оказва по-популярна от почти цялата традиционнаопозиция.В Хърватия режисьорът Дарио Юричан също превръща кандидатурата си в политически пърформанс. Кампанията му през 2019 г. е построена около подигравка с корупцията и клиентелизма. Дори се опитва да приеме името на дългогодишния загребски кмет Милан Бандич. Получава близо 88 000 гласа, около 4,6%.САЩ са отделна вселена. Там президентската история познава актьори, бизнесмени, рапъри, комици и професионални провокатори. През 1968 г. комикът Пат Полсън води сатирична кампания за Белия дом. Десетилетия по-късно Върмин Сюприйм превръща президентските избори в истински политически пърформанс, появявайки се с огромен ботуш върху главата и обещавайки, наред с други неща, пони за всеки американец.През 2012 г. актрисата и комедиантка Розан Бар се явява като действителен кандидат и само в Калифорния получава над 53 000 гласа. През 2020 г. Кание Уест също решава, че иска Белия дом. На национално ниво получава около 71 000 гласа.Нетрадиционният кандидат често е симптом и със сигурност не е феномен само в България. Би било грешка всичко да бъде сведено до въпроса: "Как може чалга певица да стане кандидат за президент?" Може. Законът го позволява. Още повече че България има достатъчно богат опит с нестандартни президентски кандидати. Жорж Ганчев е може би най-яркият пример от началото на прехода. Ексцентричен, театрален, с напълно различен политически стил от всичко познато дотогава. Той е човек с биография, която звучи почти като измислена: фехтовач и треньор в Лондон, учил актьорско майсторство при Лий Страсбърг в САЩ, писал сценарии и пиеси, играл в киното, а след 1989 г. се връща в България и влиза директно в политиката. Много характерна е и репликата му от кампанията през 1996 г.:"На президентските избори ще кандидатстваме Сульо,Пульо, Атанас и аз."Със самочувствието, телевизионното поведение и репликите си той превръща кампанията в шоу, но зад шоуто има реални избиратели. През 1992 г. получава повече от 850 000 гласа и остава трети. През 1996 г. отново е трети с над 900 000 гласа.През 2011 г. в президентската надпревара влиза и фронтменът на рок групата "Хиподил" Светльо Витков заедно с Венци Мицов. Получават 54 125 гласа. Десет години по-късно картината е още по-пъстра. На президентските избори през 2021 г. има 23 кандидатски двойки. Сред тях е Йоло Денев, самопровъзгласил се политик, известен с непрекъснатото си участие в протести. На изборите се явява и попфолк певицата Луна Йорданова. Още през 2016 г., пет години преди реално да се кандидатира, тя пуска песента "Президент", чийто официален клип вече има над 1,24 млн. гледания в YouTube. В него Луна се среща с Путин и Обама, разменят се символични "подаръци" между държавите, а финалът е хоро пред "Св.Александър Невски". Звучи като шоу, но Луна получава 21 733 гласа.За разлика от нея Йоло Денев събира 5394. Светльо Витков и Веселин Белоконски получават 13 972. А квадратчето "Не подкрепям никого" е избрано от 60 786 души. Тоест повече българи предпочитат изрично да кажат, че не искат нито един кандидат, отколкото да дадат гласа си за някой от участниците. И тук забавата около Дондуков 2 свършва. Президентството не е нощен клуб, нито снимачна площадка на риалити."България иска сеир, аз й го давам",казва Ваня Великова за собствената си кампания. Но изборът на държавен глава не би трябвало да е състезание кой ще стане вайръл в социалните мрежи. Когато най-високият пост в държавата се превръща в сцена за провокации, шум и лична реклама, въпросът не е защо някой се е кандидатирал, а защо правилата позволяват това да става толкова лесно. Президентът може да бъде цветен, различен и дори ексцентричен, но ако за кампания са достатъчни 2500 подписа и добра доза сеир, тогава трябва да се замислим какво точно трябва да променим. Ваня Великова обяви президентската си кандидатура с посланието: “Искам в държавата да има купон и мир.” СНИМКА: ФЕЙСБУК