Глобалният обществен дълг е напът да надхвърли 100% от световния брутен вътрешен продукт преди края на десетилетието. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на фона на нарастващите разходи за финансиране и все по-ограниченото пространство за действие пред правителствата. По думите ѝ силно задлъжнелите държави вече не могат да разчитат единствено на икономическия растеж, за да се справят с бюджетните дефицити и натрупаните задължения. Това означава, че част от тях ще трябва да ограничат разходите и да започнат спешно възстановяване на фискалните си резерви. Данните на МВФ показват, че световният публичен дълг бързо се приближава до равнища, невиждани от периода след Втората световна война. Особено притеснение предизвиква ситуацията в някои развити икономики, където липсват достатъчно устойчиви средносрочни планове за стабилизиране на публичните финанси. Натискът се засилва и от по-високата цена на заемния ресурс. Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония достигна многогодишни върхове – съответно най-високите си нива от 2007, 2009 и 1996 г. Това има пряко отражение върху бюджетите. Колкото по-висока е доходността по държавните ценни книжа, толкова по-скъпо става рефинансирането на задълженията. Така все по-голяма част от публичните средства може да бъде насочвана към лихвени плащания вместо към инвестиции, социални политики и други приоритети. Енергийният пазар добавя нов риск Допълнителен натиск върху глобалната икономика оказват високите цени на енергията. Военното напрежение между САЩ и Иран ограничава предлагането, докато петролът се задържа около 100 долара за барел. Това равнище е значително над заложените в юлската прогноза на МВФ около 89 долара за барел. Според Георгиева високите енергийни цени вероятно ще останат фактор за световната икономика още известно време. Продължително поскъпване на петрола би могло да увеличи производствените и транспортните разходи, да окаже нов натиск върху инфлацията и да усложни решенията на централните банки за лихвените проценти. Изкуственият интелект носи растеж, но изисква огромни инвестиции Друг ключов фактор е бързото развитие на изкуствения интелект. Технологията има потенциал съществено да повиши производителността, но изграждането на необходимата инфраструктура увеличава търсенето на електроенергия и капитал. Според оценката, посочена от Георгиева, успешното и широко внедряване на изкуствения интелект може да добавя до 0,5 процентни пункта към глобалния икономически растеж годишно. Натрупан за период от десет години, този допълнителен ефект би бил сравним с добавянето на икономика с мащаба на АСЕАН. В същото време инвестиционната вълна около ИИ е с изключителни размери. Вложенията в чипове, центрове за данни и електрически мрежи се сравняват с мащабни инфраструктурни периоди като изграждането на железопътните мрежи и развитието на телекомуникациите. Само в САЩ необходимите инвестиции в подобна инфраструктура могат да достигнат 10,3 трилиона долара до 2032 г. според данни на Brookings. Подобен капиталов бум може да стимулира икономиката, но едновременно с това да засили търсенето на енергия, оборудване, суровини и квалифицирана работна ръка. Това създава и инфлационен риск, особено ако предлагането на необходимите ресурси не успява да се увеличава със същата скорост. Прогнозите за световната икономика са под натиск Комбинацията от рекордно висок публичен дълг, по-скъпо финансиране, напрежение на енергийните пазари и огромни инвестиции в нови технологии поставя под риск прогнозите за глобалния икономически растеж. Очакванията са световната икономика да нарасне с около 3% през 2026 г. и с 3,4% през 2027 г., но развитието на енергийната криза и финансовите условия може да промени тази картина. Пред правителствата се очертава сложно балансиране. От една страна, те трябва да намаляват дефицитите, да стабилизират публичния дълг и да възстановяват фискалните буфери. От друга, икономиките им трябва да останат достатъчно конкурентоспособни, за да привличат инвестиции и да се възползват от технологичната трансформация. Според ръководителя на МВФ потенциалът на изкуствения интелект е значителен, но ползите от него трябва да бъдат разпределени по-широко. В противен случай технологичният напредък може да увеличи различията между държавите и да задълбочи вече съществуващото глобално неравенство.