България ще опита заедно с другите черноморски държави да накара Русия и Украйна да спрат военните действия в Черно море, а заедно с Румъния и Турция ще предприемем общи мерки за обезопасяване на корабоплаването. Това са част от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, който се събра за първи път от февруари 2025 г. насам. Заседанието му продължи пет часа. Съветът е приел няколко решения за предложения към правителството и парламента, а за оповестяването им след края на заседанието до президента Илияна Йотова застанаха министър-председателят Румен Радев и двама бивши премиери - Бойко Борисов от ГЕРБ и Николай Денков от “Продължаваме промяната”. Те бяха и единствените представители на опозицията на подиума. За да бъдат приети решенията на КСНС, е нужно съгласие на 3/4 от присъстващите. Президентът Илияна Йотова обяви, че три парламентарни групи не са били съгласни с предложенията, но не ги назова. Една от тях е “Възраждане”, тъй като лидерът ѝ Костадин Костадинов напусна заседанието час преди края. Представителите на “Демократична България” и ДПС Ивайло Мирчев и Станислав Анастасов не излязоха заедно с останалите участници за изявлението на Йотова. А извън сградата пред медии Николай Денков обяви, че и “Промяната” са били против, и изрази съмнения доколко решенията на КСНС са легитимни. Шефът на групата на “Прогресивна България” Петър Витанов и премиерът Румен Радев са подкрепили решенията на съвета. СНИМКА: Георги Палейков “България трябва да предприеме активна роля за преговори за намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море: Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция, за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност”, Едно от взетите решения е държавата да провери и чак тогава да съобщи чии са дроновете, които удариха два кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море във вторник. Единият потъна и екипажът му не бе открит, а моряците от другия бяха спасени и са във Варна. “Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, по-високотехнологични и по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната. Пред страната ни са налице сериозни предизвикателства за защитата на критичната инфраструктура. Настоящите заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията”, каза президентът Йотова. “КСНС категорично осъжда ударите по търговски кораби в Черно море като на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите. След проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултата”, каза държавният глава. Всички участници в 5-часовото заседание се съгласили, че трябва да има разследване, преди да се отправят обвинения чии са дроновете, потопили корабите, разказа присъствал на него. Изоставен куфар пред президентството, докато вътре тече КСНС, притесни полицията. Притекоха се и сапьори, но се оказа, че вътре има само дрехи. СНИМКА: Георги Палейков Тази теза застъпи и премиерът Румен Радев след края на КСНС. Но за първи път от два дни допусна, че дроновете може и да са руски. “Но това не значи, че можем да твърдим, че ударите са извършени от Русия, без да имаме доказателство. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, не можем да работим с хипотези”, заяви Радев. Разследването ще е с помощта на Турция, Румъния и САЩ. “Имаме и предложение безвъзмездно да бъдат изследвани отломките на потъналия кораб, за да видим дали и там ще бъдат открити останки, за да кажем какъв е бил дронът, осъществил атаката”, заяви премиерът. Според Радев обаче български служби не са обменяли информация с Украйна, както обяви във вторник президентът на Украйна Володимир Зеленски. Не си спомням на масата хора, които да имат съмнения, че Русия стои зад тази атака, заяви обаче съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев след края на заседанието. “Не подкрепихме текста на КСНС, защото две наши предложения не бяха приети - за изпращане на нота до Русия за нарушаване на морското право и да бъдат поети ясни ангажименти от Русия повече такива атаки към търговски кораби в икономическата зона на България да не се случват. Това беше категорично неподкрепено, подкрепихме го само ние, ПП и ДПС”, каза още Мирчев. КСНС реши и правителството да усили мерките за морска осведоменост чрез използване на дронове за разузнаване и наблюдение, да ускори процесите за модернизация на армията, да предложи нови мерки за физическата защита на стратегическите обекти и за гарантиране на морската сигурност на страната, поддържане на висока степен на готовност за националната система за търсене и спасяване по морето. Станислав Анастасов СНИМКА: Георги Палейков Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност “Източен страж” съществува възможност да поискаме увеличаване на приноса на съюзниците за сигурността в региона, гласи друго от решенията на КСНС. Но няма да искаме обсъждане на опасност по чл. 4 на договора на НАТО България ще предложи на Европейския съюз да разработи рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. При необходимост ще се задейства механизмът за гражданска защита за екологичен риск. Както и системите за наблюдение на сателитния център на ЕС за индикация за заплахи. Трябвало да се помисли и за финансови компенсации за евентуално понесени загуби. Костадин Костадинов СНИМКА: Георги Палейков Несъгласните с приетите на заседанието решения не се включиха в общото изявление при президента. СНИМКА: Георги Палейков