Известни актьори, сред които Теодора Духовникова, Параскева Джукелова, Дарина Радева разплакаха и умилиха публиката с лични истории Изчистена сцена без декори, само с една бала сено по средата. Така спектакълът “Физика на тъгата” посреща зрителите, които едва ли подозират, че малко по-късно същата тази сцена бързо и неусетно се превръща в истински музей на миналото - с любими и най-лични вещи, книги, списания, снимки, телеграми, та дори пишеща машина, телефон с шайба... Романът на Георги Господинов оживя за първи път на сцената на Народния театър в две поредни вечери - 6 и 7 октомври, под режисурата на Йерней Лоренци. Вместо традиционен тежък декор сцената се превръща в пространство на паметта и спомените - буквално. Актьорите от трупата на театъра, които Лоренци избра чрез сериозен кастинг, разказват най-съкровени спомени от деството, от младостта, някои по-забавни, други съвсем тъжни. Радена Вълканова и Валентин Ганев на сцената Но преди това, в самото начало, първи излиза Минотавърът - онзи герой на Господинов, заимстван от класическата митология, но със съвсем различно послание. Както в романа, така и на театралната сцена се появява меланхолично, уплашено същество с глава За разлика от митологията, където Минотавърът е страшно чудовище и грешка на природата, във “Физика на тъгата” той е символ на невинната жертва, изоставеното дете и абсолютната самота. В ролята влиза Димитър Николов, който пресъздава болката и тъгата на Минотавъра. Димитър Николов като Минотавъра А след него сцената се изпълва с живот - излизат Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Валентин Ганев, Василена Винченцо, Дарина Радева, Веселин Мезеклиев, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Стелиан Радев, Теодора Духовникова и Христо Петков. Всеки от тях разказва най-топлите си спомени от детството, повечето от тях свързани с безгрижните дни на село, с миризмата на нещо вкусно за ядене, приготвено от бабите им, свободното време за игри или четене на книги. Дарина Радева, дъщерята на премиера Румен Радев, разказва как е правила номера на брат си, който е със седем години по-малък от нея. А за Александър Тонев ярък спомен от детството е как едва не го е стъпкало магаре. След забавните идват и тъжните истории, в които всеки зрител може да се припознае. Така например Духовникова разказва за дядо си - супергерой в нейните очи, когото свързва с миризмата на йод по ръцете, докато грижливо ѝ чупи орехи. А Константин Еленков, отгледан от три поколения актриси - прабаба му е Донка Костова, баба му - Елизабет Карагеоргиева, а майка му - режисьорката Диана Добрева, показа как се обличал с нощница и изнасял оперни концерти у дома. Съвсем различни на пръв поглед, Лоренци събира спомените им с невидима нишка, която подрежда и превръща в обща човешка история. А между спомените на всеки от актьорите Радена Вълканова чете части от романа на Георги Господинов. Романът на Георги Господинов оживя за първи път на сцената на Народния театър в две поредни вечери - 6 и 7 октомври И както сцената е празна, лишена от декори, така изведнъж се превръща в огромна площадка на старите вещи, носещи спомена на на 70-те и 80-те години на XX век в България. Първата плюшена играчка на Теодора Духовникова, мечето Миша от Летните олимпийски игри през 1980 г. на Параскева Джукелова, телефон “Нокия” с фенерче на Александър Тонев, малкото елеченце от народната носия на майка си донесе Валентин Ганев - тези и още десетки лични вещи показват актьорите. Съвсем контрастно на сцената се появява голям екран, на който по съвременен начин се прожектират отблизо всички тези предмети от бита, снимани със смартфон. Осен да го видят, зрителите могат и да се докоснат до близкото минало, като по време на антракта всеки може да се качи на сцената и да разгледа вещите отблизо Втората част на действието започва така, както и първата. На сцената отново няма нищо освен онази бала сено. Излиза пред публиката Минотаварът. Идва и моментът за убийството му - метафора за унищожаването на уязвимостта, различния и изоставения в човека, която Димитър Николов ясно показва, събличайки дрехите на героя си. След това облича риза на баща си, панталони и също представя своята история на публиката. Дарина Радева, Василена Винченцо, Христо Петков, Анета Иванова и Параскева Джукелова (от ляво на дясно) по време на спектакъла А какво бихте оставили в една капсула на времето, която ще бъде отворена след 100 години? Любима дума, послание или пожелание за бъдещето? Това бързо предизвикателство на финала отправиха актьорите към зрителите. И докато допреди малко декорът в спектакъла е със стари и вече позабравени вещи, контрастно актьорите представят един голям плакат с QR код, който отвежда до сайта на театъра. В него публиката може да напише любими думи, послания и пожелания и да ги изпрати. В края на всяко представление на “Физика на тъгата” зрителите ще могат да оставят частица от това, което ги вълнува. “Благодарна съм за всичко” бе и първото послание, което получиха актьорите на сайта, а с помощта на принтер го отпечатаха на лист хартия. В голяма кутия всички послания ще бъдат събрани, а след това и заровени. Координатите на точното място, където ще бъде “погребана” кутията, ще се пазят в Народния театър, а един ден след 100 години ще бъде отворена. Такава е идеята и в романа на Георги Господинов - ако светът върви към своя край, хората трябва да запечатат в кутия не монументите, а най-обикновените неща - звуци, миризми, детски играчки... Теодора Духовникова по време на спектакъла “Представлението уж е дълго, а минава бързо като живота”, казва писателят Георги Господинов малко преди премиерата. Четири часа е продължителността на спектакъла, което го прави най-дългия в програмата. “Изпитание от режисьора за зрителите!”, прошепна в началото един от присъстващите, вероятно наплашен от дългото представление, което ще изгледа. А накрая сред развълнуваните зрители се чуваше: “Четири часа ли? Кога минаха? Изобщо не се усетиха и не ми дотежаха”. Параскева Джукелова, Христо Петков и Стелиян Радев разглеждат старите вещи. СНИМКИ: СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ