Консултативният съвет за национална сигурност отчете сериозна ескалация на военните действия в Черно море и нарастващи рискове не само за корабоплаването, но и за критичната инфраструктура на цялата страна. След извънредното заседание президентът Илияна Йотова представи широк пакет от предложения - от повече наблюдение с безпилотни системи и придобиване на антидрон средства до по-активно използване на възможностите на НАТО и ЕС. България ще предложи и общ европейски механизъм за безопасно корабоплаване, спешни разговори с Румъния и Турция и дипломатическа инициатива за мораториум върху бойните действия в Черно море. Решенията са приети с необходимото мнозинство от три четвърти, като представители на три парламентарни групи са гласували „против“.Ескалацията вече застрашава корабоплаванетоЗаседанието на КСНС беше посветено на актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна.„В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Русия и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, заяви Илияна Йотова.По думите й се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски кораби. Последиците вече включват повредени и потопени плавателни съдове и човешки жертви.„Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, посочи президентът.Рискът вече е за цялата странаУчастниците в КСНС са постигнали съгласие, че развитието на безпилотните технологии променя сериозно картината на сигурността.„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, заяви Йотова. Pasted textНа заседанието е била обсъдена и сигурността на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според оценката на КСНС страната е изправена пред сериозни предизвикателства при физическата защита на критичната си инфраструктура.Така опасността вече не се разглежда само като морски проблем, а като риск за стратегически обекти в различни части на България.Да се установи кой стои зад ударитеЕдно от най-конкретните решения на КСНС е свързано с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море.Съветът ги определя като грубо нарушение на международното морско право и настоява незабавно да бъде установено кой стои зад тях.„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.Спасителната система трябва да остане в пълна готовностСред новите предложения е националната система за търсене и спасяване по море да бъде поддържана във висока степен на готовност.Това е пряко свързано с последните инциденти, при които България трябваше да организира действия за спасяване на екипажи в своята изключителна икономическа зона.КСНС приема, че при нарастващия риск от нови атаки страната трябва да бъде готова не само да наблюдава морското пространство, но и да реагира незабавно при бедстващи кораби, пожари, евакуация на екипажи или опасност от екологични щети.Повече наблюдение и антидрон системиКСНС предлага да бъдат засилени способностите за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.Паралелно с това се настоява за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие.Мерките трябва да се изпълняват в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.Идеята е България да може едновременно по-рано да открива потенциални заплахи и да има средства за противодействие, ако те застрашават кораби, стратегически обекти или територията на страната.България може да поиска повече помощ от НАТОЕдна от най-съществените групи предложения е България да използва по-активно възможностите си като член на НАТО.„България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона“, заяви Йотова.Страната може да поиска увеличаване на съюзническия принос към сигурността в Черноморския регион. Това включва допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и повече способности за противодействие на безпилотни системи.Йотова подчерта, че подобни действия могат да бъдат предприети в рамките на съществуващите механизми на НАТО за повишена бдителност и засилено присъствие по източния фланг.Според президента предложените действия не противоречат на Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през турските проливи.Засега няма нужда от член 4 на НАТОНа КСНС е обсъдена и възможността България да поиска официални консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор.Според приетата оценка към момента това не е необходимо.„Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти беше възприето като подходящо да бъде разгледано в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, обясни Йотова.Европейски механизъм за безопасно корабоплаванеБългария ще предложи на Европейския съюз да бъде разработен общ механизъм за свободно и безопасно движение на кораби в Черно море.„България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия му подход към Черноморския регион“, заяви президентът.Морската сигурност вече е един от основните стълбове на черноморската стратегия на ЕС, като се предвижда и създаването на специален Черноморски хъб за сигурност.Според Йотова обаче са необходими конкретни мерки, а България трябва да участва активно в тяхното изработване.Сред възможностите са използване на европейските средства за сателитно наблюдение за ранно откриване на заплахи, както и инструментите на Сателитния център на ЕС.Механизмът за гражданска защита при екологична опасностПри сериозен инцидент, който създава риск от нефтен разлив или друго екологично замърсяване, КСНС предлага да бъде използван и Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз.Разглеждат се и възможности за финансови компенсации при евентуални икономически загуби вследствие на атаки или прекъсване на корабоплаването.Това е особено важно на фона на оценката, че инцидентите вече водят до по-високи застрахователни разходи и спад на корабния трафик.Спешни разговори с Румъния и ТурцияКСНС предлага България да започне спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия срещу заплахите за търговското корабоплаване.Трите държави имат пряк интерес от запазването на свободното движение на кораби и от ограничаването на риска инциденти от войната да се пренасят все по-близо до техните териториални води и икономически зони.Целта е да се засили обменът на информация и координацията при наблюдение, идентифициране на опасности и реакция при нови атаки.Йотова предлага мораториум върху бойните действия в Черно мореЕдна от най-мащабните идеи, представени след КСНС, е България да поеме активна дипломатическа инициатива за постигане на съгласие между всички държави с излаз на Черно море.„България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция - за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност“, заяви президентът.Така инициативата би включвала не само съюзниците на България, а и воюващите Русия и Украйна.Йотова подчерта, че България трябва да поставя темата за Черно море във всички европейски формати, включително на предстоящата среща на върха на ЕС на 15 и 16 октомври.Мирът остава най-голямата гаранцияКСНС е обсъдил и причините за натрупването на рисковете.„Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, заяви Йотова.По думите й България трябва да участва активно в дипломатическите усилия.„Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, каза президентът.България ще търси съдействие и от ООНПоследната група предложения е свързана с Организацията на обединените нации.България трябва да потърси международно съдействие за техническото и правното изясняване на инцидентите в Черно море.„Отправяне на искане за съдействие на механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването“, заяви Йотова.Подобна инициатива би дала международен характер на разследването на атаките и на усилията за защита на свободното търговско корабоплаване.Законите също може да бъдат променениКСНС предлага правителството да анализира и действащата нормативна уредба.При необходимост трябва да бъдат внесени предложения в Народното събрание, които да улеснят защитата на стратегическите обекти и морската сигурност.„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи едно от предложенията на КСНС.Три парламентарни групи гласуваха „против“Въпреки широкия пакет от решения пълно политическо съгласие не е постигнато.„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, обясни Йотова.Така КСНС прие необходимите решения, но заседанието показа и различията между политическите сили по оценката на кризата и част от мерките.Общият извод от заседанието е, че България вече разглежда сигурността в Черно море като проблем, който изисква едновременно военни, дипломатически, европейски и международни действия - от по-добро наблюдение и антидрон защита до опит за ограничаване на самите бойни действия в морето.