Никудин

 

 

 На сегашното си място селото датира от повече от 300 години. Преди това се е намирало на 2 км в южна посока (днес-местността Стар Никудин) и се е състояло от 3 махали (Папренска, Темноборска и Връсинковска). Сградният фонд сега е типичен за малешевско-огражденската къща, а в миналото почти всички къщи са били изградени от камък и кал или плет, измазан с кал. Всяка къща, която е била на два етажа, е имала зимник, обор за дабитъка и стаи за живеене на втория етаж.

Словото на Димитър Чапкънов от 19.07.2014 г., както и негови проучвания за историята общствения живот в село Никудин вижте тук.

 

 

 

 

Селото е разположено в долината на р. Лебница на 863 м. надморска височина. На сегашното си място селото датира от около 350 години. Преди това се е намирало на 2 км в южна посока и се е състояло от 3 махали – Темнобарска, Папринска и Връсниковска.
Приема се, че името Никудин идва от някогашен манастир „Св. Никола”, който се е намирал на 3 км в м. "Присоето". На празника Никулден се събирали хора от всички махали,у които били наричани „никулденци”. Така селото започнало да се казва Никулден, споменава се и с името Никодин.
През 1891 година, Васил Кънчов съобщава, че жителите на селото са били 252 души, 1920 година са 336, 2001 – 170, а през 2015 година са 84 души.
Населението е взело участие в Кресненско-Разложкото въстание като част от жителите, за да се спасят, бягат в освободената част от страната.
През 1901 г. се основава комитет на ВМОРО, 1912 – открива се училище, 1924 – строи се църква, 1934 – създава се Никудинска община, 1942 – учредява се търговска кооперация „Лебница”, 1948 – в селото влиза автомобил, 1951 – основава се читалище.
Поминъкът на населението идвал главно от земеделие (царевица, ръж, ечемик, картофи), животновъдство (овце, кози) и дърводобив.

ЗА СТОИМЕН ВОЙВОДА - СТОИМЕН НИКУДИНСКИ - ЕДИН ЗАБРАВЕН ОТ ИСТОРИЯТА И ХОРАТА ГЕРОЙ (ВИЖТЕ ТУК)