Струмяни | Община Струмяни

/assets/Naseleni mesta/Strumyani/stadion Strumyani.JPG

/assets/Naseleni mesta/Strumyani/detska ploshtadka.JPG

Пътувайки по долината на Струма през 1891 година изследователят Васил Кънчов е записал: „ От Свети Врачкия хълм бързо спуснахме в долината на Струма. Тук лежи малко поленце, наречено Беличко. То се прорязва от р. Белица (Шашка). На 5 км далече от Струма се вижда голямото село Белица. До реката на пътя има голям хан, който също се нарича Белички. Полето е хубаво разработено, то е дълго около час път от юг на север. На много места имаше турци и туркини да плевят нивите си или да вършат някоя друга полска работа.” Пътуващият днес може да види значителни промени. Няма го стария турски път, по който два пъти в седмицата е преминавала турската поща, теглена от коне, сега този път е част от магистралата София-Кулата, а успоредно край него препускат влакове. Няма го ханът наречен Белички, няма из полето турци и туркини, тук е създадено едно селище, което се превръща в стопански и административен център на района.

Струмяни като селище възниква след освобождението през 1912 година. Първите заселници вдигат своите къщи в близост до Беличкият хан. Това били люде от Ощава, Влахи, Врабча, Цапарево и други селища. Първите заселници били Томан Мицов, Иван Павлов, Георги Тасев.

Първото име на селището е Долна Белица. Така е наречено, за да се различава от населеното вече с християни село Белица. До 1931 година Долна Белица е населена местност към Белица. През 1934 година е признато за гарово селище и приема името Гара Огражден, по името на планина Огражден. От 24.11.1970 година по предложение на тогавашния Окръжен народен съвет-Благоевград и с Указ на Държавния съвет под номер 1840 се обединява със съседното село Микрево и приема името Струмяни, чийто корени се откриват в живялото някога из този край славянско племе струмци. Съвместното съществуване между двете села продължава до 1991 година.

Струмяни се намира на около 200 м надморска височина. Климатът е от типа преходносредиземноморски, а почвите са алувиални, делувиални и алувиално-делувиални.

През 1934 година в селото живеят 271 души, 2001 – 1025, а през 2016 – 908 души. В селищния живот свое място имат читалище „Будител”, пощенска станция, ПК „Огражден”. Промишленият му облик определят множество фирми, заети с обработка на мрамор. През 1992 година започва строежът на храм „Св.Св. Константин и Елена”, осветен през октомври 2003 г. от Неврокопски митрополит Натанаил.